ГЕРБ не се нуждае от субсидия, след като разполага с държавата
Парадоксално, само че факт - колкото повече кавги пораждат ръководещите, толкоз по-нагли стават. Години наред държаното от тях финансово министерство е надплащало милиони левове от горната страна на партиите - пари, откъснати от залъка на неособено проспериращите български данъкоплатци. И в този момент ГЕРБ има нахалството да заплашва жителите, че ако бюджетното им финансиране се ореже, партиите щели да капнат като зрели плодове в ръцете на някакви безименни „ олигарси ”.
Такова искрено рекетьорско държание показва министър председателят Бойко Борисов предходната седмица, когато с очевидно неспокойствие разгласи, че ГЕРБ ще инициира намаляването на бюджетната дотация за партиите от 11 лева на 1 лева за автентичен глас. „ Ще стане най-после като в Чехия и доста страни - милиардерите и олигарсите да са министър председатели. Няма да мине доста време. Партиите ще станат благосъстоятелност на предприемачите ”, тъмно предизвести Борисов. Пригласяше му и неговият финансов министър Владислав Горанов, чието ведомство е в центъра на абсурда: „ След като 11 лева на глас се костват на някого прекалено много, да забележим по какъв начин ще се оправят с 1 лев на глас ”. Подразбра се, че има поради опозицията, която повече ще пострада от сходна мярка, в сравнение с ръководещите.
Разбира се, герберските първенци въобще не назоваха тези анонимни богаташи, които щели да завладяват родната политика в мига, в който дотацията падне до левче за глас. Няма и потребност. Едрият капитал от дълго време
гази като танк в българското политическо тресавище
Погледнете единствено Народното събрание, където виждаме не един и двама заможни люде. Крупният предприемач Веселин Марешки е водач на парламентарно показаната партия „ Воля ” (която, апропо, постоянно подпира ръководещите при значими гласувания). Ключова фигура в Движение за права и свободи е депутатът предприемач Делян Пеевски (собственик на медии, обработващи непрекъснато публичното мнение в интерес на ГЕРБ). За милионерите в редиците на Българска социалистическа партия няма какво и да приказваме. А в предходния парламент имаше цяла групировка - „ България без цензура ”, която се опираше на спонсорството на банкрутиралата КТБ.
Ето - богатите хора от дълго време имат одобрено наличие в политиката или свои канали за въздействие върху нея. Някой изобщо съмнявал ли се е в това? И какво отношение има тук бюджетното финансиране за партиите? Ако реши, всеки заможен човек може да влезе в политиката и да финансира присъединяване си в нея. И това се случва от самото начало. Какво ни будалка Борисов в този момент с някакви „ олигарси ”?
А Горанов даже не е заслужен за отговор. Как щели да се оправят с левче дотация, злорадо пита той. Е, а по какъв начин се оправят дребните партии, които изобщо нямат дотация и не разполагат с гигантските предизборни бюджети на парламентарните обединения? Всичките са в джоба на богаташи с политически упоритости - така ли счита финансовият министър?
И да не забравяме различен сериозно значим миг -
политиката у нас постоянно има надалеч по-голямо влияние върху бизнеса,
в сравнение с противоположното. „ Ако мислите, че моите благоприятни условия са по-малки от тези на един банкер, значи нямате действителна визия за опциите на един политик. През последните 15 години несъмнено половината предприемачи, които са над междинното ниво, са или с мое подпомагане, или минимум с моя усмивка ”, самодоволно изясни схемата Ахмед Доган през 2005 година Така ръководещите партии си построяват „ обръчи от компании ” - държавни и частни, които им се отблагодаряват за „ съдействието и усмивките ” с великодушни дарения за черните каси. Това е действителност, която съществува и до през днешния ден, и ние нямаме никакво доказателство, че държавните дотации са трансформирали нещо - макар че размерът им е повишен от 4.5 млн. лева през 2002 година до 38.6 млн. лева през 2019 година, както сочат данните на финансовото министерство.
В такова състояние, при което политиката обяздва стопанската система, мъчно бихме могли даже да си представим какви са опциите на ГЕРБ, която към този момент 10 години, съвсем без спиране, ръководи страната. Това е великански запас - да определяш законите на страната, да държиш централната администрация и по-голямата част от локалната власт, да разпределяш държавния бюджет и публичните поръчки, да създаваш и унищожаваш бизнес ниши. Ако се замислим, ГЕРБ изобщо няма потребност от бюджетна дотация - нали цялата страна е разполагаем на партията. От тази позиция за ГЕРБ и останалите партии на статуквото дотацията съставлява източник на законен приход, зад който се прикриват други, не напълно чисти финансови канали, най-често захранвани посредством отклоняването на обществени запаси.
Партиите, несъмнено,
в никакъв случай няма да се откажат от дотацията
И не тъй като по този начин ще изпаднат според от „ стопански субекти ”, както непрекъснато приказват. А тъй като тогава ще лъснат към този момент създалите се зависимости, както и всички други нелицеприятни форми на финансиране, от които се употребяват.
Сега следва дълъг и изтощителен политически театър. Всяка партия в Народното събрание ще се бори като звяр, с цел да покаже, че се преценява с публичните настроения за орязване на дотациите. Ала скритом всички дружно ще търсят метод да ги запазят на относително високо равнище.
Борисов като най-умелия популист към този момент изигра картата с абсолютния най-малко от 1 лев на автентичен глас. Подобно извънредно предложение няма да се одобри, това е несъмнено. Като го направи, водачът на ГЕРБ обаче си обезпечи опция да каже по-късно: ами, аз споделих да е левче, но другите желаеха да си запазят високите дотации. Съпартийците му към този момент поеха топката, обявявайки, че неговото предложение, което към този момент мина на първо четене като законопроект, в действителност било единствено „ стартова позиция ” за диалози сред парламентарно показаните обединения.
След известно мъдруване Българска социалистическа партия реши, че ще впише предложението на Борисов в нормалната си изразителност за настъпващата диктатура на ГЕРБ. Целта на ръководещите била да се пресушат финансовите източници на опозицията, обявиха социалистите. Но няма къде да бягат - с такива публични настройки по въпроса би трябвало да се съгласят на редуциране на дотацията.
Движение за права и свободи първо опитва да го играе като национално виновна политическа мощ, която брани устоите на демокрацията от попълзновенията на олигархията (както ги пазеше и от преференциите - единственият от малко малко потребен за жителите инструмент в изборната система). Като видя обаче, че номерът не прави усещане, движението театрално предложи дотацията да се ликвидира, а рестриктивните мерки върху даренията да отпаднат. С концепцията излезе персонално Делян Пеевски, а подтекстът беше: ние казахме какво е вярно, но вие като упорствате,
трошете си главите, и демокрацията дружно с тях
Това обаче мъчно може да се одобри на съществено - в случай че се утвърди, имената на компаниите на Веселин Марешки ще стоят като корпоративен спонсор до логото на неговата партия " Воля ".
Патриотите дадоха да се разбере, че желаят държавни пари, само че склониха те да бъдат понамалени. Марешки подкрепя орязването на дотацията, а и надали има причина да не го прави, след като може да си разреши предизборно да продава евтини горива. Като цяло стана ясно, че дотацията ще падне - с малко или доста, само че ще падне.
Това обаче не е централен проблем за ГЕРБ, където в този момент са по-загрижени да спасят имиджа на партията и да закопаят абсурда към Владислав Горанов преди локалния избор, в сравнение с за дебата върху размера на дотацията. Каквото и да се реши за бюджетното финансиране, партията на Борисов може умерено да отиде на локални избори - концентрирала е държавния запас в свои ръце, разполага с необятно медийно въздействие с помощта на подмолната поддръжка на Движение за права и свободи, държи милиони в банки, а постоянно се употребява и от спонсорството на немски политически фондации, както министър председателят признава. Повече от това за сполучлива предизборна акция не е належащо. А в случай че съумее да резервира властта, друго няма да й бъде нужно и в бъдеще, в това число и огромна дотация.
Такова искрено рекетьорско държание показва министър председателят Бойко Борисов предходната седмица, когато с очевидно неспокойствие разгласи, че ГЕРБ ще инициира намаляването на бюджетната дотация за партиите от 11 лева на 1 лева за автентичен глас. „ Ще стане най-после като в Чехия и доста страни - милиардерите и олигарсите да са министър председатели. Няма да мине доста време. Партиите ще станат благосъстоятелност на предприемачите ”, тъмно предизвести Борисов. Пригласяше му и неговият финансов министър Владислав Горанов, чието ведомство е в центъра на абсурда: „ След като 11 лева на глас се костват на някого прекалено много, да забележим по какъв начин ще се оправят с 1 лев на глас ”. Подразбра се, че има поради опозицията, която повече ще пострада от сходна мярка, в сравнение с ръководещите.
Разбира се, герберските първенци въобще не назоваха тези анонимни богаташи, които щели да завладяват родната политика в мига, в който дотацията падне до левче за глас. Няма и потребност. Едрият капитал от дълго време
гази като танк в българското политическо тресавище
Погледнете единствено Народното събрание, където виждаме не един и двама заможни люде. Крупният предприемач Веселин Марешки е водач на парламентарно показаната партия „ Воля ” (която, апропо, постоянно подпира ръководещите при значими гласувания). Ключова фигура в Движение за права и свободи е депутатът предприемач Делян Пеевски (собственик на медии, обработващи непрекъснато публичното мнение в интерес на ГЕРБ). За милионерите в редиците на Българска социалистическа партия няма какво и да приказваме. А в предходния парламент имаше цяла групировка - „ България без цензура ”, която се опираше на спонсорството на банкрутиралата КТБ.
Ето - богатите хора от дълго време имат одобрено наличие в политиката или свои канали за въздействие върху нея. Някой изобщо съмнявал ли се е в това? И какво отношение има тук бюджетното финансиране за партиите? Ако реши, всеки заможен човек може да влезе в политиката и да финансира присъединяване си в нея. И това се случва от самото начало. Какво ни будалка Борисов в този момент с някакви „ олигарси ”?
А Горанов даже не е заслужен за отговор. Как щели да се оправят с левче дотация, злорадо пита той. Е, а по какъв начин се оправят дребните партии, които изобщо нямат дотация и не разполагат с гигантските предизборни бюджети на парламентарните обединения? Всичките са в джоба на богаташи с политически упоритости - така ли счита финансовият министър?
И да не забравяме различен сериозно значим миг -
политиката у нас постоянно има надалеч по-голямо влияние върху бизнеса,
в сравнение с противоположното. „ Ако мислите, че моите благоприятни условия са по-малки от тези на един банкер, значи нямате действителна визия за опциите на един политик. През последните 15 години несъмнено половината предприемачи, които са над междинното ниво, са или с мое подпомагане, или минимум с моя усмивка ”, самодоволно изясни схемата Ахмед Доган през 2005 година Така ръководещите партии си построяват „ обръчи от компании ” - държавни и частни, които им се отблагодаряват за „ съдействието и усмивките ” с великодушни дарения за черните каси. Това е действителност, която съществува и до през днешния ден, и ние нямаме никакво доказателство, че държавните дотации са трансформирали нещо - макар че размерът им е повишен от 4.5 млн. лева през 2002 година до 38.6 млн. лева през 2019 година, както сочат данните на финансовото министерство.
В такова състояние, при което политиката обяздва стопанската система, мъчно бихме могли даже да си представим какви са опциите на ГЕРБ, която към този момент 10 години, съвсем без спиране, ръководи страната. Това е великански запас - да определяш законите на страната, да държиш централната администрация и по-голямата част от локалната власт, да разпределяш държавния бюджет и публичните поръчки, да създаваш и унищожаваш бизнес ниши. Ако се замислим, ГЕРБ изобщо няма потребност от бюджетна дотация - нали цялата страна е разполагаем на партията. От тази позиция за ГЕРБ и останалите партии на статуквото дотацията съставлява източник на законен приход, зад който се прикриват други, не напълно чисти финансови канали, най-често захранвани посредством отклоняването на обществени запаси.
Партиите, несъмнено,
в никакъв случай няма да се откажат от дотацията
И не тъй като по този начин ще изпаднат според от „ стопански субекти ”, както непрекъснато приказват. А тъй като тогава ще лъснат към този момент създалите се зависимости, както и всички други нелицеприятни форми на финансиране, от които се употребяват.
Сега следва дълъг и изтощителен политически театър. Всяка партия в Народното събрание ще се бори като звяр, с цел да покаже, че се преценява с публичните настроения за орязване на дотациите. Ала скритом всички дружно ще търсят метод да ги запазят на относително високо равнище.
Борисов като най-умелия популист към този момент изигра картата с абсолютния най-малко от 1 лев на автентичен глас. Подобно извънредно предложение няма да се одобри, това е несъмнено. Като го направи, водачът на ГЕРБ обаче си обезпечи опция да каже по-късно: ами, аз споделих да е левче, но другите желаеха да си запазят високите дотации. Съпартийците му към този момент поеха топката, обявявайки, че неговото предложение, което към този момент мина на първо четене като законопроект, в действителност било единствено „ стартова позиция ” за диалози сред парламентарно показаните обединения.
След известно мъдруване Българска социалистическа партия реши, че ще впише предложението на Борисов в нормалната си изразителност за настъпващата диктатура на ГЕРБ. Целта на ръководещите била да се пресушат финансовите източници на опозицията, обявиха социалистите. Но няма къде да бягат - с такива публични настройки по въпроса би трябвало да се съгласят на редуциране на дотацията.
Движение за права и свободи първо опитва да го играе като национално виновна политическа мощ, която брани устоите на демокрацията от попълзновенията на олигархията (както ги пазеше и от преференциите - единственият от малко малко потребен за жителите инструмент в изборната система). Като видя обаче, че номерът не прави усещане, движението театрално предложи дотацията да се ликвидира, а рестриктивните мерки върху даренията да отпаднат. С концепцията излезе персонално Делян Пеевски, а подтекстът беше: ние казахме какво е вярно, но вие като упорствате,
трошете си главите, и демокрацията дружно с тях
Това обаче мъчно може да се одобри на съществено - в случай че се утвърди, имената на компаниите на Веселин Марешки ще стоят като корпоративен спонсор до логото на неговата партия " Воля ".
Патриотите дадоха да се разбере, че желаят държавни пари, само че склониха те да бъдат понамалени. Марешки подкрепя орязването на дотацията, а и надали има причина да не го прави, след като може да си разреши предизборно да продава евтини горива. Като цяло стана ясно, че дотацията ще падне - с малко или доста, само че ще падне.
Това обаче не е централен проблем за ГЕРБ, където в този момент са по-загрижени да спасят имиджа на партията и да закопаят абсурда към Владислав Горанов преди локалния избор, в сравнение с за дебата върху размера на дотацията. Каквото и да се реши за бюджетното финансиране, партията на Борисов може умерено да отиде на локални избори - концентрирала е държавния запас в свои ръце, разполага с необятно медийно въздействие с помощта на подмолната поддръжка на Движение за права и свободи, държи милиони в банки, а постоянно се употребява и от спонсорството на немски политически фондации, както министър председателят признава. Повече от това за сполучлива предизборна акция не е належащо. А в случай че съумее да резервира властта, друго няма да й бъде нужно и в бъдеще, в това число и огромна дотация.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ